посинеело

Речник на българския език

1. посинеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посинеело е производна форма на посинея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посинеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посинеело е производна форма на посинея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).