посинвахте

Речник на българския език

1. посинвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

посинвахте е производна форма на посинвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. посинвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

посинвахте е производна форма на посинвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).