посинвало

Речник на българския език

1. посинвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посинвало е производна форма на посинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посинвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посинвало е производна форма на посинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. посинвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

посинвало е производна форма на посинвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. посинвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посинвало е производна форма на посинвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).