посивил

Речник на българския език

1. посивил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посивил е производна форма на посивя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посивил — мин. деят. св. прич. м. р.

посивил е производна форма на посивя (мин. деят. св. прич. м. р.).