поселил

Речник на българския език

1. поселил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поселил е производна форма на поселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поселил — мин. деят. св. прич. м. р.

поселил е производна форма на поселя (мин. деят. св. прич. м. р.).