поседявал

Речник на българския език

1. поседявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поседявал е производна форма на поседявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поседявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поседявал е производна форма на поседявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поседявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поседявал е производна форма на поседявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поседявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поседявал е производна форма на поседявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).