поседнело

Речник на българския език

1. поседнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поседнело е производна форма на поседна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поседнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поседнело е производна форма на поседна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).