посдърпал

Речник на българския език

1. посдърпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посдърпал е производна форма на посдърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посдърпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посдърпал е производна форма на посдърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посдърпал — мин. деят. св. прич. м. р.

посдърпал е производна форма на посдърпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. посдърпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

посдърпал е производна форма на посдърпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).