посгълчал

Речник на българския език

1. посгълчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посгълчал е производна форма на посгълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посгълчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посгълчал е производна форма на посгълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посгълчал — мин. деят. св. прич. м. р.

посгълчал е производна форма на посгълча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. посгълчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

посгълчал е производна форма на посгълча (мин. деят. несв. прич. м. р.).