посвършвало

Речник на българския език

1. посвършвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посвършвало е производна форма на посвършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посвършвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посвършвало е производна форма на посвършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. посвършвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

посвършвало е производна форма на посвършвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. посвършвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посвършвало е производна форма на посвършвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).