посвършвал

Речник на българския език

1. посвършвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвършвал е производна форма на посвършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посвършвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвършвал е производна форма на посвършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посвършвал — мин. деят. св. прич. м. р.

посвършвал е производна форма на посвършвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. посвършвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

посвършвал е производна форма на посвършвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).