посвирил е

Речник на българския език

1. посвирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвирил е е производна форма на посвиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посвирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвирил е е производна форма на посвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).