посвирил

Речник на българския език

1. посвирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвирил е производна форма на посвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посвирил — мин. деят. св. прич. м. р.

посвирил е производна форма на посвиря (мин. деят. св. прич. м. р.).