посвири

Речник на българския език

1. посвири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

посвири е производна форма на посвиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. посвири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

посвири е производна форма на посвиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. посвири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

посвири е производна форма на посвиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. посвири — повелително наклонение, ед. ч.

посвири е производна форма на посвиря (повелително наклонение, ед. ч.).