посвил си

Речник на българския език

1. посвил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посвил си е производна форма на посвия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. посвил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посвил си е производна форма на посвия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).