посвил е

Речник на българския език

1. посвил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвил е е производна форма на посвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посвил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвил е е производна форма на посвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).