посвила

Речник на българския език

1. посвила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

посвила е производна форма на посвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. посвила — мин. деят. св. прич. ж. р.

посвила е производна форма на посвия (мин. деят. св. прич. ж. р.).