посвиквал

Речник на българския език

1. посвиквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвиквал е производна форма на посвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посвиквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвиквал е производна форма на посвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посвиквал — мин. деят. св. прич. м. р.

посвиквал е производна форма на посвиквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. посвиквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

посвиквал е производна форма на посвиквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).