посвиело

Речник на българския език

1. посвиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посвиело е производна форма на посвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посвиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посвиело е производна форма на посвия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).