посвиел

Речник на българския език

1. посвиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвиел е производна форма на посвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посвиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

посвиел е производна форма на посвия (мин. деят. несв. прич. м. р.).