посветнел

Речник на българския език

1. посветнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посветнел е производна форма на посветна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посветнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

посветнел е производна форма на посветна (мин. деят. несв. прич. м. р.).