посветил си

Речник на българския език

1. посветил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посветил си е производна форма на посветя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. посветил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посветил си е производна форма на посветя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. посветил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посветил си е производна форма на посветя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. посветил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посветил си е производна форма на посветя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).