посветило

Речник на българския език

1. посветило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посветило е производна форма на посветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посветило — мин. деят. св. прич. ср. р.

посветило е производна форма на посветя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. посветило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посветило е производна форма на посветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. посветило — мин. деят. св. прич. ср. р.

посветило е производна форма на посветя (мин. деят. св. прич. ср. р.).