посветилия

Речник на българския език

1. посветилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

посветилия е производна форма на посветя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. посветилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

посветилия е производна форма на посветя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).