посветила

Речник на българския език

1. посветила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

посветила е производна форма на посветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. посветила — мин. деят. св. прич. ж. р.

посветила е производна форма на посветя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. посветила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

посветила е производна форма на посветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. посветила — мин. деят. св. прич. ж. р.

посветила е производна форма на посветя (мин. деят. св. прич. ж. р.).