посвестяло

Речник на българския език

1. посвестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посвестяло е производна форма на посвестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посвестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посвестяло е производна форма на посвестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).