посвенил

Речник на българския език

1. посвенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посвенил е производна форма на посвеня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посвенил — мин. деят. св. прич. м. р.

посвенил е производна форма на посвеня се (мин. деят. св. прич. м. р.).