посбутаха

Речник на българския език

1. посбутаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

посбутаха е производна форма на посбутам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. посбутаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

посбутаха е производна форма на посбутам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).