посбутало

Речник на българския език

1. посбутало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посбутало е производна форма на посбутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посбутало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посбутало е производна форма на посбутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. посбутало — мин. деят. св. прич. ср. р.

посбутало е производна форма на посбутам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. посбутало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посбутало е производна форма на посбутам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).