посбута

Речник на българския език

1. посбута — сег. вр., 3 л., ед. ч.

посбута е производна форма на посбутам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. посбута — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

посбута е производна форма на посбутам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. посбута — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

посбута е производна форма на посбутам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).