посбил съм

Речник на българския език

1. посбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посбил съм е производна форма на посбия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. посбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посбил съм е производна форма на посбия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).