посбил си

Речник на българския език

1. посбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посбил си е производна форма на посбия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. посбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посбил си е производна форма на посбия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).