посбил е

Речник на българския език

1. посбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посбил е е производна форма на посбия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посбил е е производна форма на посбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).