посадил

Речник на българския език

1. посадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посадил е производна форма на посадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посадил — мин. деят. св. прич. м. р.

посадил е производна форма на посадя (мин. деят. св. прич. м. р.).