поръчителствувал

Речник на българския език

1. поръчителствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръчителствувал е производна форма на поръчителствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поръчителствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръчителствувал е производна форма на поръчителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поръчителствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

поръчителствувал е производна форма на поръчителствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поръчителствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поръчителствувал е производна форма на поръчителствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).