поръчителствало

Речник на българския език

1. поръчителствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поръчителствало е производна форма на поръчителствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поръчителствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поръчителствало е производна форма на поръчителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поръчителствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поръчителствало е производна форма на поръчителствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поръчителствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поръчителствало е производна форма на поръчителствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).