поръчителствал

Речник на българския език

1. поръчителствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръчителствал е производна форма на поръчителствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поръчителствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръчителствал е производна форма на поръчителствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поръчителствал — мин. деят. св. прич. м. р.

поръчителствал е производна форма на поръчителствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поръчителствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поръчителствал е производна форма на поръчителствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).