поръсил си

Речник на българския език

1. поръсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поръсил си е производна форма на поръся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поръсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поръсил си е производна форма на поръся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).