поръсил е

Речник на българския език

1. поръсил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръсил е е производна форма на поръся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поръсил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръсил е е производна форма на поръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).