поръсил

Речник на българския език

1. поръсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръсил е производна форма на поръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поръсил — мин. деят. св. прич. м. р.

поръсил е производна форма на поръся (мин. деят. св. прич. м. р.).