поръси

Речник на българския език

1. поръси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поръси е производна форма на поръся (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поръси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поръси е производна форма на поръся (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поръси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поръси е производна форма на поръся (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поръси — повелително наклонение, ед. ч.

поръси е производна форма на поръся (повелително наклонение, ед. ч.).