поръсел

Речник на българския език

1. поръсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръсел е производна форма на поръся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поръсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поръсел е производна форма на поръся (мин. деят. несв. прич. м. р.).