поръждавяла

Речник на българския език

1. поръждавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поръждавяла е производна форма на поръждавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поръждавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поръждавяла е производна форма на поръждавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).