поръждавял

Речник на българския език

1. поръждавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръждавял е производна форма на поръждавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поръждавял — мин. деят. св. прич. м. р.

поръждавял е производна форма на поръждавея (мин. деят. св. прич. м. р.).