поръждавеели

Речник на българския език

1. поръждавеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поръждавеели е производна форма на поръждавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поръждавеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поръждавеели е производна форма на поръждавея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).