поръждавеел

Речник на българския език

1. поръждавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръждавеел е производна форма на поръждавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поръждавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поръждавеел е производна форма на поръждавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).