поръбяло

Речник на българския език

1. поръбяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поръбяло е производна форма на поръбям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поръбяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поръбяло е производна форма на поръбям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поръбяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поръбяло е производна форма на поръбям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поръбяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поръбяло е производна форма на поръбям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).