поръби

Речник на българския език

1. поръби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поръби е производна форма на поръбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поръби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поръби е производна форма на поръбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поръби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поръби е производна форма на поръбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поръби — повелително наклонение, ед. ч.

поръби е производна форма на поръбя (повелително наклонение, ед. ч.).