порутвахте

Речник на българския език

1. порутвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

порутвахте е производна форма на порутвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. порутвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

порутвахте е производна форма на порутвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).