порутвало

Речник на българския език

1. порутвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

порутвало е производна форма на порутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. порутвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

порутвало е производна форма на порутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. порутвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

порутвало е производна форма на порутвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. порутвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

порутвало е производна форма на порутвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).